Алексей Навални: Бясно ненавиждам онези, които продадоха, пропиляха и пропиха шанса на Русия
Алексей Навални, най-прочутият политически пандизчия в Русия, разгласява " на практика изповед " на уеб страницата си, като разгласи, че преднамерено е изчакал оповестяването на следващата присъда (19 години затвор) против него. В текста той не атакува Владимир Путин, а случилото се преди той да влезе в Кремъл.
Ето обръщението му, оповестено под заглавие " Моят боязън и злоба ":
Отдавна се поканвам да пиша за това. Е, дано да е първата обява след новата присъда. Изповед, на процедура. Трябва да преборя тази ненавист и боязън, може би може да ми помогнете с това.
Ненавист. Хората постоянно питат доста за това и още веднъж потеглиха писма: " Добре, ненавиждате ли съдията? " " Мразите Путин още повече? ". И доста пъти съм казвал, че омразата е главното нещо, което би трябвало да се преодолява в пандиза. Има толкоз доста аргументи за него, а вашето изтощение е мощен катализатор за процеса. Така че, в случай че дадете воля на омразата, тя ще ви убие и погълне.
Но, почтено казано, изпитвам я. И то каква!. Тези, които са от дълго време в интернет помнят мемето: " гневно, лудо мразя ". За това става дума. При това фактически най-често след думата " съдилища ". Последният съд, апропо, където ми дадоха 19 години, не е от този вид. Там, в противен случай, всички се надпреварвахме да се обсипваме с любезности. Никой не увеличи звук по време на целия развой. Това е най-опасният тип арбитър: той ще ви натресе 19 години и ще направи по този начин, че да изпитвате благосклонности към него.
Страшно се нервирам след съвещанията на локалния областен съд. Има напълно простички каузи, в които няма пространство за някакви юридически трикове, а съдиите просто и искрено споделят за черното: " А това е бяло, вижте, в документа е написано - " бяло ". И афишират демонстративно противозаконни решения.
Но макар че от време на време, не издържайки, викам на някакъв си " арбитър " Самойлов, с голямата си ненавист мразя не него. И не ченгета-крадци от колонията, на които вършат каквото си желаят и остават безнаказани. А не мразя чиновниците на ФСБ, които ги командват. И даже, ще се изненадате, не ненавиждам Путин. Мразя в такива моменти тези, които обичах. Тези, които защитавах до дъно и поради които спорех до момента в който пресипна. И се мразя поради обстоятелството, че в миналото ги обичах.
Вижте. Седя в моя арест и чета книгата на Натан Шчарански (бел.ред. - един от основателите на Хелзинкската правозащитна група, преводач и помощник на Андрей Сахаров) " Няма да се опасявам от злото " (препоръчвам я). Шчарански прекарва девет години в пандиза в Съюз на съветските социалистически републики, през 1986 година е сменен [срещу руски и източноевпропейски разузнавачи]. Отиде в Израел, сътвори партия, реализира голям триумф, в това число стана външен министър на страната. Като цяло е готин. Между другото, прекарал 400 дни в карцер и [половината от 9-годишната си присъда] в единична килия. И в действителност нямам визия по какъв начин е оживял.
Та Шчарански разказва ареста и следствието против него през. 1977 година Тогава бях на годинка. Книгата е издадена в Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година Тогава бях на 15 години. А в този момент съм на 47 и до момента в който чета книгата му, от време на време клатя глава, с цел да се отърва от чувството, че чета персоналното си досие. Например: постройката на карцера е обособена колиба зад бодлива тел. Максималният период за престой там е 15 дни. И не се изненадах, когато след няколко следващи " петнадесетдневки " като непрекъснат извършител бях изместен в затворническия карцер за шест месеца. Едно към едно.
В предговора (напомням ви, това е 1991 г.) Шчарански написа, че точно в пандизите се е запазил вирусът на свободомислието и се надява, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) няма да откри " противоотрова против този вирус ". Шчарански бърка. Намерен е противоотрова.
И то такава, че в този момент, през 2023 година, наподобява, че в Русия има повече политически пандизчии, в сравнение с по времето на Брежнев-Андропов. Но какво общо има Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с това? У нас нямаше пълзящ или очевиден прелом, управителен от хора от спецслужбите. Те не пристигнаха на власт, изтласквайки от нея демократите-реформатори.
Сами. Самите ние ги повикахме. Сами ги поканихме. Сами се научихме по какъв начин да фалшифицираме избори. Как да се краде благосъстоятелност в цели промишлености. Как се лъже в медиите. Как да променяме законите, че да ни е преференциално на нас. Как да потиснем опозицията със мощ. И даже по какъв начин да организираме идиотски бездарни войни.
Затова не мога да се сдържа и гневно, безумно ненавиждам тези, които продадоха, пропиха, пропиляха историческия късмет, който страната ни имаше при започване на деветдесетте години на ХХ век.
Мразя Елцин с " Таня и Валя " (бел.ред. - Татяна Дяченко, щерка на Елцин и негов консултант, и Валентин Юмашев, негов шурей и шеф на президентската администрация), [Анатолий] Чубайс и останалите от продажната фамилия, която сложи Путин на власт. Мразя аферистите, които неизвестно за какво нарекохме реформатори. Сега е ясно като бял ден, че те не са се занимавали с нищо друго с изключение на с интриги и личното си благоденствие. В коя друга страна толкоз доста министри от " държавното управление на промените " станаха милионери и милиардери? Мразя създателите на най-глупавата властническа Конституция, която ние, идиотите, продадохме като демократична, и още тогава дадохме на президента пълномощията на всемогъщ монарх.
Особено ненавиждам всички за това, че нямаше даже сериозен опит да се отстранен основите на беззаконието - да се организира правосъдна промяна, без която всички други промени са обречени на неуспех. Сега в детайли уча това. През 1991 година още в РСФСР беше призната добра идея за правосъдна промяна, само че към този момент през 1993 година започнаха контрареформи, ориентирани към създаване на правосъдна вертикала. Тогава всички политически сили желаеха обективен съд. Имаше допустимо най-пълният консенсус в обществото. Ако се сътвори самостоятелна правосъдна система, тогава нова узурпация би била невъзможна или ще се случи доста мъчно.
Така че не се заблуждавайте: нещото, което в този момент е фамозно с издаването на присъди от 8-15-20 години на почтени хора, стартира да се строи доста преди Путин. И в този момент към този момент е ясно: в Кремъл и държавното управление от 90-те години никой не искаше самостоятелен съд. Защото подобен съд щеще да се трансформира в спънка за корупция,та подправянето на избори, превръщането на губернатори и кметове в несменяеми князе.
Мразя " самостоятелните медии " и " демократичната общност ", която обезпечи цялостна поддръжка за един от най-драматичните повратни моменти в актуалната ни история - измамата на президентските избори през 1996 година Пак споделям, тогава бях деен последовател на всичко това. Не на фалшификацията на изборите, несъмнено, и на мен тогава нямаше да ми хареса - само че направих всичко да не виждам това, а цялата непочтеност на изборите ни минимум не ме притесняваше. Сега плащаме за това, че през 1996 година смятахме, че подправянето на изборните резултати не постоянно е нещо неприятно. Целта оправдаваше средствата.
Мразя олигарха [Владимир] Гусинский (въпреки че той от дълго време не е олигарх) за това, че предизвикателно нае заместник-шефа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) [Филип] Бобков, който отговаряше за преследването на дисидентите. Тогава им се струваше, че това са смешки: ха-ха, тикаше в пандиза почтените, само че в този момент работи за мен. Нещо като мечка в смокинг. Тоест освен нямаше лустрация - имаше насърчаване на негодниците. И в този момент безусловно тези, които са работили при Бобков като младши чиновници, вкарват в пандиза Яшин, Кара-Мурза и мен.
Често се чува, че държавното управление на Елцин не е могло да направи нищо, тъй като комунистите са им се противопоставили в Народното събрание. Това не попречи на аукционите заеми против акции от 1996 година, само че по някаква причина попречиха промените в правосъдната система и в специфичните служби.
Мразя цялото управление на Русия, което през 1991 година (след пуча) и през 1993 година (след разстрела на постройката на парламента) имаше безспорна власт и даже не се опита да направи явни демократични промени. Каквито бяха направени в Чехия (където в този момент е демокрацията и междинната заплата е 181 хиляди рубли), Полша (демокрация и 179 хиляди рубли), Естония (демокрация и 192 хиляди рубли), Литва (демокрация и 208 хиляди рубли) и други страни от Източна Европа (бел.ред. - по публични данни междинната заплата в Русия през май 2023 година е била 72 851 рубли, действително множеството хора взимат много по-малко). Разбира се, тогава на власт бяха други хора. И също по този начин доста положителни, почтени, откровени. Но това е едно незначително малцинство, чиято обезверена и несполучлива битка единствено още по-добре ни демонстрира корупцията и неналичието на съвест на тогавашния ръководещ хайлайф.
Не е Путин през 2011 година, а с Елцин, Чубайс, олигарсите и цялата комсомолско-партийна тайфа, която се наричаше " демократи ", през 1994 година отидохме не в Европа, а в Централна Азия. Заменихме европейското си бъдеще с вилите на " Таня и Валя " на " острова на милионерите " Сейнт Барт. И когато прословутите офицери от КГБ/ФСБ на Путин получиха свободен достъп до политически постове, те не трябваше да вършат нищо. Просто да се огледат и ненадейно да възкликнат: " Какво? Ама то можело и по този начин? ". И в случай че разпоредбите на играта са такива, че можете да крадете, лъжете, фалшифицирате, цензурирате и всички съдилища са под наш надзор, тогава смятайте, че сносно ще се развихрим.
Пуснахме вълка в кошарата и след това се учудихме, че изяде всички овце. Той е вълк, задачата и задачата му е да яде овце, друго не му идва мислено по принцип. Безполезно е да го агитираме. Така че по принцип Путиновият служител от ФСБ не мисли и не може да измисли нищо друго с изключение на да построи голяма къща и да затвори тези, които не му харесват. Въпреки че не претърпявам вълка, аз гневно и бясно ненавиждам тези, които го пуснаха в кошарата.
Въпреки че, несъмнено, съзнавам, че е по-добре въобще да не ненавиждате никого, а да помислите по какъв начин да не повторите това. И тук стигам до най-големия си боязън. Не просто имам вяра, само че знам, че Русия ще има още един късмет. Това е исторически развой. Пак ще сме на кръстопът.
В смут и облян от студена пот скачам през нощта в леглото си, когато ми се коства, че още веднъж имахме късмет, само че още веднъж тръгнахме по същия път, както през деветдесетте години. По правилото " задачата оправдава средствата ". Където към момента написа с дребни букви: " подправянето на избори не постоянно е неприятно ", " вижте го този народ, бе, какви правосъдни заседатели ще извършите от тях ", " нищо че е апаш, значимото е, че технократ и е за велоалеи ", " държавното управление към момента е единственият европеец в Русия " и други сходни мъдрости на просветения авторитаризъм.
Това, което написах за деветдесетте години, не е историческо упражнение, не е размисъл и не е безсмислено циврене. Това е най-важният и най-належащият въпрос от политическата тактика на всички последователи на европейския път и демократичното развиване.
Знаете ли, бях мощно впечатлен от огромния брой разнообразни отзиви за нашето следствие за Алексей Венедиктов (бел.ред. - дълготраен основен редактор и шеф на закритото радио " Ехото на Москва ", считано за демократична медия) и Ксения Собчак (бел.ред. - световна и телевизионна звезда, представяна от време на време за нехаресвана от властта, а в действителност е щерка на кмета на Санкт Петербург Анатолий Собчак, при който Путин е зам.-кмет). Те получиха десетки и стотици милиони рубли от бюджетния фонд, който служеше като общ фонд на " Единна Русия " (бел.ред. - ръководещата партия в Русия). Освен това Венедиктов получи 550 милиона тъкмо по времето, когато ръководеше щаба на изборните наблюдаващи и непосредствено организираше кражбата на гласове. Той беше човек, пропагандатор и инспектор на електронното гласоподаване, чиято цел бе да вземе вашия глас и да го сложи в купчината на " Единна Русия ".
Фалшификациите на електронното гласоподаване са изцяло потвърдени и отвън всякакво подозрение. Така че бях учуден, че към момента има забележителен брой хора, за които нито детайлите на схемите " пари от касата на мафията и изборните измами ", нито обединяването им " пари от касата на мафията по време на изборни измами " не са нито оскърбителен, нито значими. Да, хубаво, някакви нелепости там...
Нещо са мътили водата там, само че няма доказателства, че му е плащано за фалшификации - просто са плащали и просто е имало някакви фалшификации. Всичко това беше по времето на мамутите и ледената ера. Започна още през 2019 година Вече никой не го помни. Няма значение, значимото е, че той в този момент е " против войната ". Както ясно се споделя в един от туитовете по тематиката: националната ни концепция е " Е какво пък толкоз? ".
Това е частен образец, само че сходно на обстановката с Мурзагулов (бел.ред. - скандалният тв водещ Ростислав Мурзагулов, издигнал се до пиар, нападателно ползвал в Башкирия доста от последвалите трикове на пропагандата на Кремъл, в този момент е разгласен за " задграничен сътрудник " ) както и апелите на [Михаил] Ходорковски да грабнем оръжие и да се присъединим към отрядите на [Евгений] Пригожин, той чудесно демонстрира, че даже в този момент, през 2023 година, на фона на репресии, затвори и война, ние към момента слагаме под въпрос лоялността към правилата и тя се счита от мнозина за наивна, сантиментална и като цяло за " екзотика ". Личната преданост, принадлежността към корпорация, старите другарства се смятат от мнозина за по-важни.
В никакъв случай не предлагам нито да гръмна Алексей Венедиктов, нито да го обесим, нито да го подстрижем спретнато (бел. ред. - той е трансформирал от години бухналата си бяла коса в част от персоналния си бранд). Няма потребност от жестокости. Но в края на краищата вие НЕ можете да ОДОБРИТЕ това, което той направи (и прави, продължавайки да твърди, че електронният избор не е фалшифициран), и да не го смятате за политически съдружник [на властта]. Защото, извинете, само че в случай че за нас политически съдружник е този, който продава нашите гласове на " Единна Русия ", тогава кои сме ние въобще, защо сме нужни въобще?
Ами, да вървим тогава, просто да се запишем в " Единна Русия ". Там ще създадем секта от твърди собянинисти (аз си ги назовавам така), основата към този момент е там бел.ред. - Сергей Собянин е кмет на Москва, считан от някои за по-скоро технократ, в сравнение с за политическа фигура). Обвиняемите в съвсем всяко следствие на Фонда за битка с корупцията (бел.ред - ФБК бе основната организация на Навални) незабавно се втурват да оправдават екипа на фантазиите: Ксения Собчак, Алексей Венедиктов, Максим Кац и някогашният " нашист ", а в този момент по някаква причина старши редактор на " Новая газета " Кирил Мартинов. Всичко ще бъде наред. Ще има доста пари. Ние, твърдите собянинисти, пожелаваме: неотложно отстранете неприятния Путин и ни дайте положителните Собянин и Мишустин, Шувалов и Ликсутов (бел.ред. - министър председателят на Русия; някогашен първи вицепремиер и прочут икономист; зам.-кмет на Москва).
Така че не се съмнявайте. Утре ще има нов късмет - тъкмо този прозорец от благоприятни условия, тъкмо на следващия ден ще би трябвало да се оправим с тези, които считат, че:
изборите би трябвало да бъдат анулирани или фалшифицирани тук-там ( " другояче ще изберат екстремисти " )
обикновено е да се подкупват публицисти ( " на никого не плащаме, просто помолихме другар олигарх да купи този ефирен канал " )
по-добре да държим съдилищата на къса каишка ( " в противоположен случай те ще подкупят съдии и правосъдни заседатели " )
кадровата база на властта не може да бъде изменена ( " те са експерти, не можем да набираме хора от улицата " )
и така нататък, и така нататък
Дотам, че поръчка за построяването на избран мост не би трябвало да се пуска на търг, а на " благонадежден реализатор ", с който работим от дълго време. И хората с такива хрумвания въобще няма да бъдат путинисти или комунисти - те още веднъж ще стартират да се назовават демократи и либерали.
Истинският живот е комплициран, сложен и цялостен с взаимни отстъпки с неприятни хора. Но най-малко ние самите не би трябвало самодейно да се трансформираме в неприятни хора и да приветстваме корупцията с цинични измами, преди събитията да изискват взаимни отстъпки.
Много се притеснявам, че борбата за правила може още веднъж да бъде изгубена под лозунгите на " реалполитик ". Моля, посъветвайте ме по какъв начин да се отърва от тази ненавист и боязън. Ще ми бъде доста забавно да прочета вашите мисли по този въпрос. Ще запитвам и ще ми пратят отзивите по пощата, в случай че има такива. Засега ми се коства, че не можете да измислите нищо по-добро от това да останете правилни на себе си и неуморно да обяснявате на хората, употребявайки многочислени образци (между другото, книгата на Гуриев и Трейсман " Диктатори на измамата ", Spin Dictators, е оповестена на съветски, има доста за това, мощно препоръчвам), че демократичните правила - прагматизъм, самостоятелен съд, почтени избори и тъждество на всички пред закона - са най-хубавите механизми на тежкия действителен живот по пътя към просперитета. А тайните каси на мафията и фантазиите за добър деспот са фантазия и наивна нелепост.
Само когато голямото болшинство в съветската съпротива е формирано от тези, които при никакви условия не одобряват подправени избори, правосъдни неточности и корупция, тогава можем вярно да управляваме шанса, който сигурно ще се появи още веднъж. Така че никой да не чете книга на Шчарански в ареста през 2055 година, мислейки си: " Уау, всичко е същото като моята обстановка! ".
Превод: Дневник
Ето обръщението му, оповестено под заглавие " Моят боязън и злоба ":
Отдавна се поканвам да пиша за това. Е, дано да е първата обява след новата присъда. Изповед, на процедура. Трябва да преборя тази ненавист и боязън, може би може да ми помогнете с това.
Ненавист. Хората постоянно питат доста за това и още веднъж потеглиха писма: " Добре, ненавиждате ли съдията? " " Мразите Путин още повече? ". И доста пъти съм казвал, че омразата е главното нещо, което би трябвало да се преодолява в пандиза. Има толкоз доста аргументи за него, а вашето изтощение е мощен катализатор за процеса. Така че, в случай че дадете воля на омразата, тя ще ви убие и погълне.
Но, почтено казано, изпитвам я. И то каква!. Тези, които са от дълго време в интернет помнят мемето: " гневно, лудо мразя ". За това става дума. При това фактически най-често след думата " съдилища ". Последният съд, апропо, където ми дадоха 19 години, не е от този вид. Там, в противен случай, всички се надпреварвахме да се обсипваме с любезности. Никой не увеличи звук по време на целия развой. Това е най-опасният тип арбитър: той ще ви натресе 19 години и ще направи по този начин, че да изпитвате благосклонности към него.
Страшно се нервирам след съвещанията на локалния областен съд. Има напълно простички каузи, в които няма пространство за някакви юридически трикове, а съдиите просто и искрено споделят за черното: " А това е бяло, вижте, в документа е написано - " бяло ". И афишират демонстративно противозаконни решения.
Но макар че от време на време, не издържайки, викам на някакъв си " арбитър " Самойлов, с голямата си ненавист мразя не него. И не ченгета-крадци от колонията, на които вършат каквото си желаят и остават безнаказани. А не мразя чиновниците на ФСБ, които ги командват. И даже, ще се изненадате, не ненавиждам Путин. Мразя в такива моменти тези, които обичах. Тези, които защитавах до дъно и поради които спорех до момента в който пресипна. И се мразя поради обстоятелството, че в миналото ги обичах.
Вижте. Седя в моя арест и чета книгата на Натан Шчарански (бел.ред. - един от основателите на Хелзинкската правозащитна група, преводач и помощник на Андрей Сахаров) " Няма да се опасявам от злото " (препоръчвам я). Шчарански прекарва девет години в пандиза в Съюз на съветските социалистически републики, през 1986 година е сменен [срещу руски и източноевпропейски разузнавачи]. Отиде в Израел, сътвори партия, реализира голям триумф, в това число стана външен министър на страната. Като цяло е готин. Между другото, прекарал 400 дни в карцер и [половината от 9-годишната си присъда] в единична килия. И в действителност нямам визия по какъв начин е оживял.
Та Шчарански разказва ареста и следствието против него през. 1977 година Тогава бях на годинка. Книгата е издадена в Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година Тогава бях на 15 години. А в този момент съм на 47 и до момента в който чета книгата му, от време на време клатя глава, с цел да се отърва от чувството, че чета персоналното си досие. Например: постройката на карцера е обособена колиба зад бодлива тел. Максималният период за престой там е 15 дни. И не се изненадах, когато след няколко следващи " петнадесетдневки " като непрекъснат извършител бях изместен в затворническия карцер за шест месеца. Едно към едно.
В предговора (напомням ви, това е 1991 г.) Шчарански написа, че точно в пандизите се е запазил вирусът на свободомислието и се надява, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) няма да откри " противоотрова против този вирус ". Шчарански бърка. Намерен е противоотрова.
И то такава, че в този момент, през 2023 година, наподобява, че в Русия има повече политически пандизчии, в сравнение с по времето на Брежнев-Андропов. Но какво общо има Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с това? У нас нямаше пълзящ или очевиден прелом, управителен от хора от спецслужбите. Те не пристигнаха на власт, изтласквайки от нея демократите-реформатори.
Сами. Самите ние ги повикахме. Сами ги поканихме. Сами се научихме по какъв начин да фалшифицираме избори. Как да се краде благосъстоятелност в цели промишлености. Как се лъже в медиите. Как да променяме законите, че да ни е преференциално на нас. Как да потиснем опозицията със мощ. И даже по какъв начин да организираме идиотски бездарни войни.
Затова не мога да се сдържа и гневно, безумно ненавиждам тези, които продадоха, пропиха, пропиляха историческия късмет, който страната ни имаше при започване на деветдесетте години на ХХ век.
Мразя Елцин с " Таня и Валя " (бел.ред. - Татяна Дяченко, щерка на Елцин и негов консултант, и Валентин Юмашев, негов шурей и шеф на президентската администрация), [Анатолий] Чубайс и останалите от продажната фамилия, която сложи Путин на власт. Мразя аферистите, които неизвестно за какво нарекохме реформатори. Сега е ясно като бял ден, че те не са се занимавали с нищо друго с изключение на с интриги и личното си благоденствие. В коя друга страна толкоз доста министри от " държавното управление на промените " станаха милионери и милиардери? Мразя създателите на най-глупавата властническа Конституция, която ние, идиотите, продадохме като демократична, и още тогава дадохме на президента пълномощията на всемогъщ монарх.
Особено ненавиждам всички за това, че нямаше даже сериозен опит да се отстранен основите на беззаконието - да се организира правосъдна промяна, без която всички други промени са обречени на неуспех. Сега в детайли уча това. През 1991 година още в РСФСР беше призната добра идея за правосъдна промяна, само че към този момент през 1993 година започнаха контрареформи, ориентирани към създаване на правосъдна вертикала. Тогава всички политически сили желаеха обективен съд. Имаше допустимо най-пълният консенсус в обществото. Ако се сътвори самостоятелна правосъдна система, тогава нова узурпация би била невъзможна или ще се случи доста мъчно.
Така че не се заблуждавайте: нещото, което в този момент е фамозно с издаването на присъди от 8-15-20 години на почтени хора, стартира да се строи доста преди Путин. И в този момент към този момент е ясно: в Кремъл и държавното управление от 90-те години никой не искаше самостоятелен съд. Защото подобен съд щеще да се трансформира в спънка за корупция,та подправянето на избори, превръщането на губернатори и кметове в несменяеми князе.
Мразя " самостоятелните медии " и " демократичната общност ", която обезпечи цялостна поддръжка за един от най-драматичните повратни моменти в актуалната ни история - измамата на президентските избори през 1996 година Пак споделям, тогава бях деен последовател на всичко това. Не на фалшификацията на изборите, несъмнено, и на мен тогава нямаше да ми хареса - само че направих всичко да не виждам това, а цялата непочтеност на изборите ни минимум не ме притесняваше. Сега плащаме за това, че през 1996 година смятахме, че подправянето на изборните резултати не постоянно е нещо неприятно. Целта оправдаваше средствата.
Мразя олигарха [Владимир] Гусинский (въпреки че той от дълго време не е олигарх) за това, че предизвикателно нае заместник-шефа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) [Филип] Бобков, който отговаряше за преследването на дисидентите. Тогава им се струваше, че това са смешки: ха-ха, тикаше в пандиза почтените, само че в този момент работи за мен. Нещо като мечка в смокинг. Тоест освен нямаше лустрация - имаше насърчаване на негодниците. И в този момент безусловно тези, които са работили при Бобков като младши чиновници, вкарват в пандиза Яшин, Кара-Мурза и мен.
Често се чува, че държавното управление на Елцин не е могло да направи нищо, тъй като комунистите са им се противопоставили в Народното събрание. Това не попречи на аукционите заеми против акции от 1996 година, само че по някаква причина попречиха промените в правосъдната система и в специфичните служби.
Мразя цялото управление на Русия, което през 1991 година (след пуча) и през 1993 година (след разстрела на постройката на парламента) имаше безспорна власт и даже не се опита да направи явни демократични промени. Каквито бяха направени в Чехия (където в този момент е демокрацията и междинната заплата е 181 хиляди рубли), Полша (демокрация и 179 хиляди рубли), Естония (демокрация и 192 хиляди рубли), Литва (демокрация и 208 хиляди рубли) и други страни от Източна Европа (бел.ред. - по публични данни междинната заплата в Русия през май 2023 година е била 72 851 рубли, действително множеството хора взимат много по-малко). Разбира се, тогава на власт бяха други хора. И също по този начин доста положителни, почтени, откровени. Но това е едно незначително малцинство, чиято обезверена и несполучлива битка единствено още по-добре ни демонстрира корупцията и неналичието на съвест на тогавашния ръководещ хайлайф.
Не е Путин през 2011 година, а с Елцин, Чубайс, олигарсите и цялата комсомолско-партийна тайфа, която се наричаше " демократи ", през 1994 година отидохме не в Европа, а в Централна Азия. Заменихме европейското си бъдеще с вилите на " Таня и Валя " на " острова на милионерите " Сейнт Барт. И когато прословутите офицери от КГБ/ФСБ на Путин получиха свободен достъп до политически постове, те не трябваше да вършат нищо. Просто да се огледат и ненадейно да възкликнат: " Какво? Ама то можело и по този начин? ". И в случай че разпоредбите на играта са такива, че можете да крадете, лъжете, фалшифицирате, цензурирате и всички съдилища са под наш надзор, тогава смятайте, че сносно ще се развихрим.
Пуснахме вълка в кошарата и след това се учудихме, че изяде всички овце. Той е вълк, задачата и задачата му е да яде овце, друго не му идва мислено по принцип. Безполезно е да го агитираме. Така че по принцип Путиновият служител от ФСБ не мисли и не може да измисли нищо друго с изключение на да построи голяма къща и да затвори тези, които не му харесват. Въпреки че не претърпявам вълка, аз гневно и бясно ненавиждам тези, които го пуснаха в кошарата.
Въпреки че, несъмнено, съзнавам, че е по-добре въобще да не ненавиждате никого, а да помислите по какъв начин да не повторите това. И тук стигам до най-големия си боязън. Не просто имам вяра, само че знам, че Русия ще има още един късмет. Това е исторически развой. Пак ще сме на кръстопът.
В смут и облян от студена пот скачам през нощта в леглото си, когато ми се коства, че още веднъж имахме късмет, само че още веднъж тръгнахме по същия път, както през деветдесетте години. По правилото " задачата оправдава средствата ". Където към момента написа с дребни букви: " подправянето на избори не постоянно е неприятно ", " вижте го този народ, бе, какви правосъдни заседатели ще извършите от тях ", " нищо че е апаш, значимото е, че технократ и е за велоалеи ", " държавното управление към момента е единственият европеец в Русия " и други сходни мъдрости на просветения авторитаризъм.
Това, което написах за деветдесетте години, не е историческо упражнение, не е размисъл и не е безсмислено циврене. Това е най-важният и най-належащият въпрос от политическата тактика на всички последователи на европейския път и демократичното развиване.
Знаете ли, бях мощно впечатлен от огромния брой разнообразни отзиви за нашето следствие за Алексей Венедиктов (бел.ред. - дълготраен основен редактор и шеф на закритото радио " Ехото на Москва ", считано за демократична медия) и Ксения Собчак (бел.ред. - световна и телевизионна звезда, представяна от време на време за нехаресвана от властта, а в действителност е щерка на кмета на Санкт Петербург Анатолий Собчак, при който Путин е зам.-кмет). Те получиха десетки и стотици милиони рубли от бюджетния фонд, който служеше като общ фонд на " Единна Русия " (бел.ред. - ръководещата партия в Русия). Освен това Венедиктов получи 550 милиона тъкмо по времето, когато ръководеше щаба на изборните наблюдаващи и непосредствено организираше кражбата на гласове. Той беше човек, пропагандатор и инспектор на електронното гласоподаване, чиято цел бе да вземе вашия глас и да го сложи в купчината на " Единна Русия ".
Фалшификациите на електронното гласоподаване са изцяло потвърдени и отвън всякакво подозрение. Така че бях учуден, че към момента има забележителен брой хора, за които нито детайлите на схемите " пари от касата на мафията и изборните измами ", нито обединяването им " пари от касата на мафията по време на изборни измами " не са нито оскърбителен, нито значими. Да, хубаво, някакви нелепости там...
Нещо са мътили водата там, само че няма доказателства, че му е плащано за фалшификации - просто са плащали и просто е имало някакви фалшификации. Всичко това беше по времето на мамутите и ледената ера. Започна още през 2019 година Вече никой не го помни. Няма значение, значимото е, че той в този момент е " против войната ". Както ясно се споделя в един от туитовете по тематиката: националната ни концепция е " Е какво пък толкоз? ".
Това е частен образец, само че сходно на обстановката с Мурзагулов (бел.ред. - скандалният тв водещ Ростислав Мурзагулов, издигнал се до пиар, нападателно ползвал в Башкирия доста от последвалите трикове на пропагандата на Кремъл, в този момент е разгласен за " задграничен сътрудник " ) както и апелите на [Михаил] Ходорковски да грабнем оръжие и да се присъединим към отрядите на [Евгений] Пригожин, той чудесно демонстрира, че даже в този момент, през 2023 година, на фона на репресии, затвори и война, ние към момента слагаме под въпрос лоялността към правилата и тя се счита от мнозина за наивна, сантиментална и като цяло за " екзотика ". Личната преданост, принадлежността към корпорация, старите другарства се смятат от мнозина за по-важни.
В никакъв случай не предлагам нито да гръмна Алексей Венедиктов, нито да го обесим, нито да го подстрижем спретнато (бел. ред. - той е трансформирал от години бухналата си бяла коса в част от персоналния си бранд). Няма потребност от жестокости. Но в края на краищата вие НЕ можете да ОДОБРИТЕ това, което той направи (и прави, продължавайки да твърди, че електронният избор не е фалшифициран), и да не го смятате за политически съдружник [на властта]. Защото, извинете, само че в случай че за нас политически съдружник е този, който продава нашите гласове на " Единна Русия ", тогава кои сме ние въобще, защо сме нужни въобще?
Ами, да вървим тогава, просто да се запишем в " Единна Русия ". Там ще създадем секта от твърди собянинисти (аз си ги назовавам така), основата към този момент е там бел.ред. - Сергей Собянин е кмет на Москва, считан от някои за по-скоро технократ, в сравнение с за политическа фигура). Обвиняемите в съвсем всяко следствие на Фонда за битка с корупцията (бел.ред - ФБК бе основната организация на Навални) незабавно се втурват да оправдават екипа на фантазиите: Ксения Собчак, Алексей Венедиктов, Максим Кац и някогашният " нашист ", а в този момент по някаква причина старши редактор на " Новая газета " Кирил Мартинов. Всичко ще бъде наред. Ще има доста пари. Ние, твърдите собянинисти, пожелаваме: неотложно отстранете неприятния Путин и ни дайте положителните Собянин и Мишустин, Шувалов и Ликсутов (бел.ред. - министър председателят на Русия; някогашен първи вицепремиер и прочут икономист; зам.-кмет на Москва).
Така че не се съмнявайте. Утре ще има нов късмет - тъкмо този прозорец от благоприятни условия, тъкмо на следващия ден ще би трябвало да се оправим с тези, които считат, че:
изборите би трябвало да бъдат анулирани или фалшифицирани тук-там ( " другояче ще изберат екстремисти " )
обикновено е да се подкупват публицисти ( " на никого не плащаме, просто помолихме другар олигарх да купи този ефирен канал " )
по-добре да държим съдилищата на къса каишка ( " в противоположен случай те ще подкупят съдии и правосъдни заседатели " )
кадровата база на властта не може да бъде изменена ( " те са експерти, не можем да набираме хора от улицата " )
и така нататък, и така нататък
Дотам, че поръчка за построяването на избран мост не би трябвало да се пуска на търг, а на " благонадежден реализатор ", с който работим от дълго време. И хората с такива хрумвания въобще няма да бъдат путинисти или комунисти - те още веднъж ще стартират да се назовават демократи и либерали.
Истинският живот е комплициран, сложен и цялостен с взаимни отстъпки с неприятни хора. Но най-малко ние самите не би трябвало самодейно да се трансформираме в неприятни хора и да приветстваме корупцията с цинични измами, преди събитията да изискват взаимни отстъпки.
Много се притеснявам, че борбата за правила може още веднъж да бъде изгубена под лозунгите на " реалполитик ". Моля, посъветвайте ме по какъв начин да се отърва от тази ненавист и боязън. Ще ми бъде доста забавно да прочета вашите мисли по този въпрос. Ще запитвам и ще ми пратят отзивите по пощата, в случай че има такива. Засега ми се коства, че не можете да измислите нищо по-добро от това да останете правилни на себе си и неуморно да обяснявате на хората, употребявайки многочислени образци (между другото, книгата на Гуриев и Трейсман " Диктатори на измамата ", Spin Dictators, е оповестена на съветски, има доста за това, мощно препоръчвам), че демократичните правила - прагматизъм, самостоятелен съд, почтени избори и тъждество на всички пред закона - са най-хубавите механизми на тежкия действителен живот по пътя към просперитета. А тайните каси на мафията и фантазиите за добър деспот са фантазия и наивна нелепост.
Само когато голямото болшинство в съветската съпротива е формирано от тези, които при никакви условия не одобряват подправени избори, правосъдни неточности и корупция, тогава можем вярно да управляваме шанса, който сигурно ще се появи още веднъж. Така че никой да не чете книга на Шчарански в ареста през 2055 година, мислейки си: " Уау, всичко е същото като моята обстановка! ".
Превод: Дневник
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ